Ново бъдеще за Шампионска Лига?

Шампионската лига за сезон 2018/2019 завърши преди месец. Все още във въздуха витаят историите около шестата титла на Ливърпул и истории за клуба, треньора и играчите. На този фон далеч назад остана една новина, която може да се окаже по-важна за бъдещето на европейския футбол от въвеждането на правилото Босман през 1995година. Едва ли много от вас си спомнят какво е то, но един от ефектите е, че с него местните футболни пазари бяха отворени за международните капитали и бяха създадени сегашните футболни великани,изградени от най-добрите таланти, които са успели да купят. За пример, шампионът Ливърпул има в състава си 15 чужденци от общо 28 регистрирани футболисти, като на сайта на клуба дори не са посочени ясно държавите, от които идват играчите, а само градовете, където са родени.Преди въвеждането на правилото Босман отборите, участващи в европейските шампионати, можеха да имат само трима чужденци в съставите си.

Каква е новината?

УЕФА предлага промени във формата на Шампионска Лига от 2024. Ако се интересувате от футбол може и да сте забелязали тази новина. Защо обаче на 9 май 2019 година американският авторитетен вестник Ню Йорк Таймс излиза със статия – Предложение за реструктуриране на Шампионска Лига оставя извън нея по-голямата част от Европа? Статията излиза веднага след срещата на Изпълнителния Комитет на УЕФА на 8 май 2019 година. Какво е толкова важно в това събитие, че то да пробие в една от най-големите американски медии.

Това революция ли е?

От създаването си през 1955 година като Купа на Европейските Шампиони (КЕШ) до днешната Шампионска Лига това състезание винаги е давало правои шанс на шампионите в различните първенства под шапката на УЕФА да се състезават за престижния приз, въпреки разширяването на формата през годините.

Предлаганите промени обаче предвиждат нещо съвсем различно. В този турнир ще участват 32 отбора, като 24 от тях със сигурност ще са от големите пет лиги – Англия, Франция, Германия, Италия и Испания. Според Ню Йорк Таймс големият натиск за промени идва от страна на големите отбори в Испания и Италия.

След срещата на Изпълнителния Комитет на УЕФА президентът на испанската Ла Лига Хавиер Табас е заявил: „Това може да унищожи националните първенства, както и спортната и финансова стабилност на голяма част от клубовете в Европа. Това е катастрофално. Всички европейски клубове, асоциации, играчи, фенове, всички трябва да въстанат срещу тези предложения.“

Къде е проблемът?

С избирането си за президент на Европейската Клубна Асоциация (ECA) през септември 2017 година Андреа Аниели заяви: „Големите отбори докарват голяма част от парите в европейските турнири и трябва да получават по-голяма част от парите.“ Знам го, защото бях на срещата в Женева, когато той беше избран. В деня преди избора му на всички присъстващи беше ясно и че той е подкрепян от президентите на УЕФА и ФИФА. ЕСА има двама представители в Изпълнителния Комитет на УЕФА, единият от тях е Андреа Аниели.

Ако погледнете финансовите отчети на Ювентус може да установите, че тяхното финансово здраве силно зависи от класирането и в Шампионска Лига. Може да се предположи, че такива мотиви имат и други клубове.

Промяната на модела на Шампионска Лига обаче е буре с барут.

Първо, защото измества фокуса от местните първенства към един нов почти затворен турнир. В предложенията за промени има и промяна на Лига Европа и създаване на два други турнира. Де факто, това може да означава най-големите отбори почти да се отцепят от местните първенства.

Притесненията на Хавиер Табас обаче ни подсказват какво се очаква да се случи с испанската Ла Лига, ако Барселона и Реал Мадрид изгубят интерес към нея. Има причини защо интересът на Барселона и Реал Мадрид може да е различен от този на Ла Лига. От сезон 2013/2014 до сезон 2017/2018 приходите от телевизионни права за Ла Лига за нараснали от 734 милиона евро до 1,330 милиона евро, или с 81%. Същевременно в Испания дялът на приходите от телевизионни права на Браселона и Реал Мадрид през 2013/2014 е бил 38% и е намалял до 23% през 2017/2018. Това се дължи на факта, че през 2015 година се въвежда централизирано разпределение на приходите от телевизионни права, а преди това е имало форма на индивидуално договаряне. Така при 81% ръст в общите приходи, ръстът за Барселона и Реал Мадрид е само 9%. Не е трудно да се досетите, че тези два клуба вярват, че са в основата на интереса към Ла Лига и същевременно се чувстват ощетени от това, че ако бяха запазили своите 38% от общия дял през сезон 2017/2018 са щели да вземат около 200 милиона евро повече. И ако не могат да вземат повече пари от Испания, те търсят от къде другаде да осигурят повече приходи от имената си.

Ръстът в парите от телевизионни права е и в основата на главоломно растящите бюджети за заплати и трансфери в европейския футбол. Някои по-мрачни анализатори дори твърдят, че футболните клубове изпълняват вече само ролята на разпределител на парите от телевизионни права към футболистите. През септември 2018 година испанският вестник Марка пише, че Барселона има бюджет за заплати от 633 милиона евро, а Реал Мадрид „едва“ 567 милиона евро. Играта на пари е безмилостно жестока.

Втория аспект е свързан с това как по-малките държави ще се отнесат към тези промени. Пресен пример - какъв шанс ще имат отборите от Холандия и дали Аякс няма да изгуби мотивация. Това обаче е леко в страни от въпроса.

Пълното название на турнира е УЕФА Шампионска Лига. Дали ощетените от промените ще продължат да смятат, че УЕФА продължава да представлява техния интерес и дали тази промяна няма да подложи под въпрос самото съществуване на УЕФА? Очевидно УЕФА подхожда предпазливо и тества предложенията си в очакване на публичната реакция. Независимо от това обаче остава да виси въпросът дали отцепването на Шампионската Лига няма да доведе до разпада на УЕФА такава, каквато я познаваме в момента.

Третият важен аспект е изчезването на възможността за спечелване на титла. По думите на собственика на френския Сент-Етиен Бернард Каязо – „Тези инвеститори, тези нови инвеститори биха си помислили, че ако затворим системата (бел. Шампионска Лига) те биха останали извън нея. Целта на футбола е дава щастие на феновете, а да дава щастие е свързано с възможността да имаш шанс да спечелиш.“ Очевидно притеснението е, че инвестиции подобни на катарските пари в Пари Сен Жермен в други отбори няма да бъдат вече интересни.

Не е ли твърде късно?

Бюджетът на Шампионската Лига за този сезон 2018/2019 година е малко над 2 милиарда евро. Този бюджет се осигурява от осем рекламодателя. Не е трудно да се предположи, че тяхното влияние върху УЕФА е значително.Шампионска Лига е професионално управлявам турнир, който има своите изисквания. Дори подготовката на всеки стадион за всеки мач се дирижира от екип на Шампионската Лига.

След срещата на 8 май 2019 година на Изпълнителния Комитет на УЕФА президентът на испанската Ла Лига Хавиер Табас е заявил „На нас ни беше представен един конкретен проект, разработен от УЕФА заедно с малък брой богати и силни клубове… Ние сме отворени за конструктивен диалог за бъдещето на европейския футбол, но ако това е проектът, сложен на масата, то границите за преговори реално са много малки.“

Остава ли нещо скрито под повърхността?

В медиите се появиха новини, свързани с отрицателната позиция на Байерн Мюнхен към предлаганите промени в Шампионска лига, но не е лесно да се каже дали това е твърдо „не“ или е позиция, която ще им осигури повече права в бизнес преговорите.

Не е скрито и че УЕФА много се оглежда в успеха на баскетболната ЕвроЛига, която има 11 постоянни и 5 променливи члена. Явно е, че в предлаганите промени са взаимствани подобни идеи.

Не съм успял детайлно да проследя позициите на участниците във всички европейски първенства по тази тема, но е сигурно, че предложението на УЕФА идва мотивирано с пазарно проучване и бизнес обосновка. Играта е за глобалното влияние на футбола и кой ще е по-, по-, най-. УЕФА може би се притеснява и да не изгуби ролята си на организатор на най-престижния турнир. Ако се замислите, УЕФА не притежава отбори, играчи или пък стадиони и затова ролята на организатор може и да не е толкова солидно укрепена.

Не бива да се забравя, че големите отбори упорито търсят възможности да контролират разходите си и въпреки че е трудно да се обоснове една такава връзка в момента, не бива да се подценява, че един такъв ход може да е мотивиран и със стандартната бизнес цел за намаляване на разходите.

Има ли и други нюанси?

На 11 май 2019 година авторитетното издание „Форбс“ публикува статия под заглавие „Пет точки, по които предложените промени в УЕФА Шампионска Лига са в разрез с поставената им цел“. Точките в публикацията са:

1. Предложените промени предвиждат 4 групи от по 8 отбора, което означава 14 мача в групова фаза, вместо 6 в момента. Мачовете в груповата фаза често са доста скучни, а повече мачове не означава, че ще има повече качество.

2. С по-малко места, даващи директно участие в Шампионска лига, интригата в местните лиги ще намалее. Вместо битката за четвъртото място в Англия да се води до последния мач, интересът ще е само около първите два отбора, състезаващи се за титлата. От това ще намалее интересът към съответната лига и съответно парите за телевизионни права.

3. Без повече приказки. Отбори като Аякс ще имат нужда от две години да стигнат до групите на Шампионска лига, а шансът да се запазят всички състезатели от един успешен отбор в две поредни години е почти нищожен.

4. С повече мачове в Шампионката лига отборите, играещи там, ще трябва да раздуят състава си с още качествени футболисти, за да посрещат нуждите на дълъг сезон в Шампионска лига и местно първенство. Което ще значи, че при отпадане от Шампионката лига ще има играчи, които само ще търкат пейките.

5. Според предложението, отбор, който отпадне от Шампионската лига и не успее да се върне веднага през следващия сезон, след това може да има нужда от два-три сезона да се завърне в нея. Така големи отбори ще бъдат лишени от ценен финансов ресурс и потенциално блъснати по спирала към финансов колапс.

Статията завършва с думите, че само много малък кръг от клубове подкрепят промяната. Но каквото и да се случи, големите, най-богатите клубове ще продължат да търсят подобни решения, за да защитават интересите си независимо от мнението на феновете или другите отбори.

Какво каза преди дни Европейската Клубна Асоциация (ЕСА)?

В периода 6-7 юни ЕСА събра своите членове в Малта, за да се дискутират промени във формата на европейските състезания от 2024 година. На сайта на ЕСА информацията по темата е доста обща и няма конкретни материали от срещата. В единствената новина от този извънреден конгрес обаче се открояват думите на нейния президент (и президент на Ювентус) Андреа Аниели – „Основно убеждение на ЕСА е, че клубовете във всички Европейски страни, които са достатъчно добри да се развият и да играят постоянно в Европейските състезания, трябва да имат шанса да го правят.

Какво точно означава това тепърва ще стане ясно, но както вече написах, готви се промяна, която да затвори вратите за малките клубове към големите пари.

Какъв би бил ефектът за България?

Една промяна във формата на Шампионската лига ще доведе до неминуеми трусове и в по-малките шампионати като българския.

Първата очевидна причина ще е премахването на възможността за солидни финансови постъпления от участие и класиране в групите на този турнир. От това веднага ще произтече въпросът дали ще е рентабилно да се поддържа отбор с високи разходи за футболисти при положение, че шансът за класиране ще остане на хартия. Едно бързо сравнение за сезон 2018/2019 показва, че разликата във финансовите постъпления от класиране за групите на Шампионска лига спрямо Лига Европа е над 10 милиона евро.

Поддържането на футболни отбори понякога е въпрос и на престиж за собствениците им и лишаването от правото на престиж може да повлече последствия, които е трудно да бъдат систематизирани.

Не на последно място стои въпроса и дали държавите, които останат извън обхвата на Шампионската лига няма да поискат да направят собствени регионални шампионати. Идеята за Балканска лига се върти в публичното пространство и чака момента, в който да излезе напред.

В България една такава промяна може да даде възможност за реорганизиране на местния футбол в посока на насърчаване на местните таланти и намаляване на разходите на отборите, но една подобна идея ще изисква много усилена работа и разбирателство, което може би би направило нейното осъществяване много трудно.

В обобщение

Предложението за реформиране на Шампионската лига и другите европейски турнири е реално и има доста конкретна форма, което означа, че зад реализацията му вече има и подредени икономически интереси. Дали реформа в предложения формат е възможна ще стане ясно и много ще зависи от реакцията на основните европейски лиги. Самата УЕФА също ще бъде много внимателна в подхода си, защото една рязка промяна може да разклати модела, върху която самата УЕФА съществува.

В мен няма съмнение обаче, че гледаме едно предложение за промяна в организацията на европейския футбол, което може да разтърси настоящия модел и да доведе до промени, които могат да надминат дори ефекта от въвеждането на правилото Босман преди 24 години.